Нови виждания в организацията на микросвета.
Моделът на единното взаимодействие в природата.
“Електроните и атомите не са даденост. Те се образуват при раждането на една Нова Звезда, а Звездата изгрява на небосклона благодарение на електроните и атомите”.
В древна Елада се заражда убеждението, което и до днес е в основата на цялата съвременна наука, че всички процеси в природата се управляват от неголям брой основни закономерности, и, че тези закономерности могат да бъдат разбрани по логичен път от позицията на единни принципи. Идеята, че всички съществуващи тела са направени от еднакъв материал, от някаква обща субстанция, се изказва още през VІ-ти век преди Новата ера. Създават се предпоставки за единно обяснение на процесите и явленията, и изграждане на цялостна и единна представа за света.
Електроните, изграждащи атомите, са единствените структурирани елементарни частици от първична (неструктурирана, тъмна) материя, изпълваща пространството на Вселената.
Необятен обем (сфера - R∞) от Вселенското пространство е подложен на всестранен, центростремителен натиск. От периферията към центъра на този обем налягането расте, съгласно Закона за непрекъснатост на потока (площ х налягане = const, и площ х скорост = const. – сечението на потока в посока към центъра намалява). Обемът се деформира, а първичната материя в него се уплътнява в съответствие с налягането по радиуса.
В централната част на сферата (R∞) се образува ядро (R), определено от екстремални параметри на налягане, деформация и уплътнение. В следващ момент, при отслабване на периферния центростремителен натиск започва разширение със скорост равна на const. – max (С) на сферата (R), с последователно отделяне на сферични слоеве първична материя от периферията (R) в посока към центъра, съгласно обобщения Закон на Хук за еластичността (деформация ® сила ® скорост). При тези екстремални условия в ядрото (R) еластичната деформация получава своя максимум, затова производната й центробежна скорост остава const. – max. (С), но налягането, деформацията и уплътнението към центъра по радиуса (R) растат (деформацията расте със своята пластична компонента). Отделящите се сферични слоеве “първична материя” със скоростта на светлината, преминавайки на по-голям радиус се раздробяват на кубчета. Границите на кубчетата се обособяват като “равнинен обем” с подналягане (вакуум), който става причина за центробежно, послойно преместване на “първичната материя” в кубчетата едновременно към шестите им страни със скорост (С). Този “равнинен обем” с подналягане се пренася послойно и щафетно към центъра на кубчето, където се образува “точков вакуум обем” (ядро) без изход – причина за събиране на първичната материя в кубчето във формата на сфера, т.е. центробежните сили на деформацията се трансформират в центростремителни – образуват се електроните, прилепнали един до друг, заобиколени от вакуум-пространства. Образува се монолитна, електронна макросфера (R) – ядро на необятния обем (R∞).
В резултат на монолитното, центростремително преместване в макросферата (R) се получава центробежен откат, който става причина за ново послойно разширение (слоеве електрони) със скоростта на светлината. Протича процес подобен на образуването на електроните – обособяват се атомите с формата на сфера (изпълнени с електрони) прилепнали един до друг и заобиколени от вакуум - пространства. Образува се монолитна, атомна макросфера (Ra), в която от периферията към центъра се обособяват атомите на всички химични елементи – от водорода до урана, последователно в сферични отрези (DRi) в които (в самите тях) има приблизително еднакви – деформация и уплътнение на материята.
Атомът на всеки химичен елемент обособен по радиуса на сферата (R) буквално се формира при последователна, радиална деформация и уплътнение на образувания в най-външния (DRi) сферичен отрез атом на водорода.
И още – от водородният атом, ако последователно изваждаме по един електрон със скоростта на светлината (С) и го връщаме обратно, то последователно ще получим всички атоми на химичните елементи, съгласно таблицата на Д.И.Менделеев.
- Атомът е носител и трансформатор на електронен вакуум в електронно налягане и обратно. Инструмент за това са електроните в него. Енергията в атома под формата на електронно налягане и електронен вакуум е constanta, тя само преминава от единия в другия вид;
- Атомът има ядро, но в него “няма нeщо”, т.е. “има нищо”, и електроните имат ядро;
- Енергията се пренася на порции – квантува се, но същността вложена в съдържанието на квантовата механика е математическа илюзия;
-
Атомното тегло, валентността, молекулите и молекулното тегло са емпирични факти, но те не съответстват на същността на химичното взаимодействие;
- Светлината, топлината, звука, ... са процеси на пренасяне (разсейване) на електронно нолягане;
- Електричеството, електрическия ток, електромагнитните вълни са пренасяне (разсейване) на електронен вакуум;
- Гравитацията е сумиране на микрогравитация – трансформираните центробежни сили на деформацията в центростремителни при образуване на електроните и атомите е проявление на Закона на Кулон, а сумирането на това проявление - е Закона на Нютон;
- Масата на атома в условията на образуване е линейната му плътност – електрон - вауумната линейна плътност (корен квадратен от номера на химичния елемент в таблицата на Д.И.Менделеев – равнинната електрон - вакуумна плътност на атома);
- Константата на Планк (ħ) е равна на енергията на образуване на водородния атом (ħ = С2);
- Товара на електрона (ë =
π2 / 6= 1,6...) е радиалният силов импулс на образуване на водородния атом (радиалната скорост на образуване атомите на всички химични елементи);
- Радиоактивността, свръхпроводимостта, лазерния лъч, ... , намират обяснение в “Моделът на единното взаимодействие в природата”;
- Спектралния анализ, Закона на Мозли, опита на Франк и Херц, ... , са в съответствие с “Моделът на единното взаимодействие в природата”;
- “Моделът на единното взаимодействие в природата” е точно копие на действителността и ключ към нея.
Изтегли - Нови виждания в организацията на микросвета.
( 1.2 MB - )
Цанчев, Петко Стефанов (България)
Роден през 1945г., инженер, научен работник в областта на физическото металознание – теория и практика на уякчаване на металите и техните сплави.
Месторабота – Институт по металознание и технология на металите към Българска академия на науките – Филиал Варна – 19 год.; Технически университет Варна – 20 год.
Процесите и явленията, протичащи в металите и сплавите им при топлинната обработка определят тяхната специфична структура и свойства. Причините за тези проявления съм търсил винаги на атомно ниво. От това убеждение и от многогодишния ми труд, изкристализира така наречения “Модел на единното взаимодействие в природата” – точно копие на действителността, фундамента на организация на неживата и живата материя.
Съвременните теории описват процесите и структурите в микросвета абстрактно, като техните характеристики: маса, спин, електричен заряд, константите на взаимодействие, ..., се въвеждат в теорията отвън, взети от експеримента и не могат да бъдат обяснени. Време е идеите и разбиранията за микросвета, наложени преди 80-100 години, да бъдат преосмислени.
Забравям за абстрактния модел на квантовата механика и виртуалния свят на елементарните частици и отварям прозорец към реалния свят на електроните и атомите с монографията “Нови виждания в организацията на микросвета – моделът на единното взаимодействие в природата” - стр. 62